Началото

Началото на женския футбол в България е поставено официално в средата на 80-те години на XX-ти век. Това се случва около 100 години след първия мач между жени в Англия, която се явява съвременната родина и на женския футбол. Официални международни срещи между женски футболни отбори (вкл. национални отбори) се провеждат от 60-те години на XX-ти век. За основоположник на женския футбол у нас се смята проф. д-р Лъчезар Димитров. В началото на 80-те години той е председател на столичния ФК Академик (тогавашен участник в "А" РФГ) и по негово време е създаден и женският футболен отбор на "студентите", станал трикратен шампион на България в първите три републикански първенства за жени. Освен преподавател в НСА и в треньорската школа по футбол, професор Димитров е виден деятел на българския футбол, с особено големи заслуги за развитието на студентския и женския футбол и спорт. В момента той е ректор на НСА "Васил Левски" и заместник-председател на Българския олимпийски комитет.

Първото официално първенство
През 80-те години в българската футболна общественост има не малко спорове "за" и "против" официалното "признаване" на женския футбол за спорт. В крайна сметка Българският футболен съюз се решава да проведе Първи републикански футболен турнир за жени през сезон 1985/86. Според официалните отчети в това първенство са взели участие над 10 000 състезателки, като се предполага, че тази цифра е силно завишена. До финалната фаза на турнира, който протича по сложна схема, достигат 19 отбора, представители на различните тогавашни окръзи (сегашни области). На полуфиналите в първото първенство играят Академик (София) - Средец (София) 7:2 и Слънце (Стара Загора) - Дунав (Русе) 2:0. В мача за трето място Средец (днес ЦСКА) побеждава Дунав с 3:1. На финала Академик (София) печели първата титла при жените в България след 3:1 срещу Слънце (Стара Загора).